Изработването на керамични съдове е изобретение на новокаменната епоха (неолит). От тогава насетне те се използват от хората ежедневно. Керамичните съдове са най-многобройните материали, които археолозите откриват по време на разкопки. През различните епохи хората създават различни по вид и украса глинени съдове и често само видът на един съд е достатъчен, за да може да се каже през коя епоха е бил изработен.
През късната бронзова и ранната желязна епоха съдовете са имали различна функция – големи, за съхраняване на зърнени храни и течности, за приготвяне на храна, за сервиране и консумиране на приготвената храна и течности. През тези две епохи траките изработвали съдовете си на ръка, с техники, не много по-различни от тези от предходните епохи. Такива техники са чрез постепенно навиване и слепяване на глинени ленти, като след това повърхността е допълнително оглаждана. Друга техника е чрез използване на предварително подготвен калъп от глина или дърво. След изработването съдовете са били украсявани, а след това – изпичани. През късната бронзова епоха украсата е била нанасяна с остър предмет върху мократа глина, като по този начин са били рисувани различни геометрични мотиви – кръгове, вероятно изобразяващи слънцето, спирали, триъгълници, зигзагообразни и вълнообразни линии и др., често запълвани с бяла, жълта или розова паста. През следващата, ранна желязна епоха, се променила техниката за украса – започнали да се използват малки глинени печати, за да се изработят богати композиции от по-малки отпечатани мотиви. Друга любима на траките техника били леко вдълбаните в повърхността на съдовете плитки бразди, наречени канелюри.
През VII–VI в. пр. Хр. траките, живеещи по нашите земи, започнали да правят съдовете си и на грънчарско колело. То било използвано още през бронзовата епоха в земите на днешна Мала Азия, но по нашите земи започнало да се използва доста по-късно. Грънчарското колело позволявало работата да се извършва по-бързо и прецизно и затова от VI в. пр. Хр. насам станало основен метод за производство на керамика.
От V в. пр. Хр. все по-често във вътрешните райони на Тракия се появяват вносни предмети и стоки. Те са донасяни от гръцките търговци, които идват от юг, от Беломорска Тракия, най-вече по долините на реките Хеброс (Марица), Нестос (Места) и Стримон (Струма), както и от изток, чрез гръцките градове по Черноморското крайбрежие, особено Аполония (дн. Созопол), Месамбрия (дн. Несебър) и Одесос (дн. Варна).
Следи от общуването и търговията между гърците и тракийските племена са например амфорите – големи съдове с две дръжки и остро дъно, предназначени за транспортиране на вино и зехтин с кораби от различни части на гръцкия свят.
Друг често срещан продукт, който гърците донасят в Тракия, са фините трапезни съдове с лъскаво черно покритие (фирнис). През V в. пр. Хр. тези съдове са правени най-вече в керамичните работилници в района на Атина, но се откриват по цялото Средиземноморие – навсякъде, където са достигнали гръцките търговци.
Част от вазите с черно покритие са украсявани с фигури и цели сцени. Те са особено ценни, защото изобразяват разкази за богове и герои, както и моменти от живота на хората. Отначало фигурите са запълвани с черно, а фонът на сцената остава с оранжево-кафявия до червеникав цвят на изпечената глина. По-късно, от края на VI в. пр. Хр. нататък, художниците на съдове развиват уменията си да предават по-сложни движения в пространството на сцените. Фонът става черен, а фигурите били оставяни светли – в цвета на основата. Това позволява изображенията да имат много повече детайли.
Съдове с рисувана фигурална украса се правят почти до края на IV в. пр. Хр. По-късно, във времето на държавите – наследници на завоеванията на Александър Велики (елинистическия период), сред луксозните керамични изделия били и съдове с по-прости рисувани растителни орнаменти, по-рядко животински, апликирани украси в релеф, както и купи с релефна фигурална украса, правени в калъп. Релефната украса по съдовете се възприема и развива впоследствие от римските керамични работилници.